Обща информация

Клиничната изява на атопичния дерматит може да варира значително, характеризира се с ремисия и рецидив с остри пристъпи на фона на хроничен дерматит.

Острият дерматит е еритематозен, с ексудат (течност) или с крусти, може да има мехури (везикули или були). С течение на времето дерматитът става хроничен и червенината намалява, но кожата е удебелена (лихенифицирана) и люспеста. Могат да се появат фисури.

Детски атопичен дерматит

Атопичният дерматит може първоначално да се прояви като детски себореен дерматит, засягащ скалпа и гънките на подмишниците и слабините. Кожата е суха и груба. С течение на времето се включва кожата на лицето, особено бузите. Малките бебета не могат да се чешат и често търкат засегнатите области, например задната част на главата, причинявайки временна загуба на коса. Ръцете може да бъдат засегнат поради смучене. Дерматитът може да бъде по-обширен и да засяга повече области. 

Докато децата растат и се развиват, разпространението на дерматита се променя. При пълзене се засягат лактите и китките, коленете и глезените. Водата и храната могат да причинят дерматит около устата и брадичката. Чесането и хроничното триене може да причини лихенификация на кожата (удебеляване и сухота). През училищните години атопичният дерматит често се подобрява, въпреки че бариерната функция на кожата никога не е напълно възстновена.

Атопичният дерматит при възрастни

Може да е под различни форми – да продължи в модела на училищна възраст или да стане дифузен. Мадароза (окапване на миглите и веждите), пруриго нодуларис(сърбящи папули) и лихенификация могат да са следствие от хронично триене. При пациенти, които са имали атопичен дерматит в детството с последващо пълно излекуване, той може да се появи отново на ръцете поради професионални и домашни задължения. Необичайно е, че атопичният дерматит може да се развие за първи път и в зряла възраст, като атопичен дерматит с „начало в зряла възраст“. При жените и някои мъже могат да се засеганат зърната и ареолите.

Кератоза пиларис („гъша кожа“), бял дермографизъм, хиперлинейни длани и гънки на Дени-Морган могат да бъдат използвани като симпоми за атопия. Гънката на Дени-Морган е гънка на кожата под долните клепачи, дължаща се на хроничен дерматит на клепачите. При дермоскопията на дерматит се вижда неравномерно разпределение на пунктирани съдове и фокални сквами. 

Има етнически различия в моделите на атопичния дерматит. При маорите, жителите на тихоокеанските острови и африканците се наблюдава папулозен вариант. Засягането на екстензорите може да бъдат по-често при пациенти от африкански произход.

Постинфламаторната хипо- и хиперпигментация се появява по-често при цветна кожа и може да бъде по-забележима, отколкото при етническа бяла кожа, което води до значителен психологически дистрес.

Усложнения на атопичния дерматит

Има психологически ефект върху пациента, контактен дерматит, стафилококова инфекция на кожата, молускум контагиозум, еритродермия. Атопичният дерматит обикновено се диагностицира клинично и не са необходими изследвания. Трябва да се обмисли пач тест, особено ако дерматитът стане резистентен на лечение.

Диференциална диагноза

Много заболявания се включват в диференциални диагнози за атопичен дерматит. Част от често срещани и важни диагнози, които трябва да се имат предвид при деца, включва – себореен дерматит и псориазис, генетични заболявания с люспеста кожа, включително наследствени форми на ихтиоза, първични имунодефицитни заболявания и наследствени метаболитни нарушения, контактен дерматит.

Прогноза

Атопичният дерматит засяга 15-20% от децата и е по-рядко срещан при възрастните. Чувствителната кожа остава за цял живот. Невъзможно е да се предвиди дали атопичният дерматит ще се подобри сам или не при отделния индивид. Мета-анализ, включващ над 110 000 пациента, установява, че 20% от децата с атопичен дерматит са имали персистиращо заболяване 8 години по-късно, по-малко от 5% са имали персистиращо заболяване 20 години по-късно. Децата, които са развили атопичен дерматит преди 2-годишна възраст, са имат по-нисък риск от персистиращо заболяване, отколкото тези, които са развили атопичен дерматит по-късно в детството или юношеството.

Атопичният дерматит обикновено се проявява най-тежко на възраст между две и четири години и често се подобрява или дори изчезва след това. Въпреки това, атопичният дерматит може да се влоши или да се появи отново в зряла възраст поради излагане на дразнители или алергени, свързани с грижи, домашни задължения или определени професии.

Източник: puls.bg

Публикации за заболяването

Сърбежът и дискомфортът, свързани с атопичния дерматит нарушават […]