Обща информация

Ревматоидният артрит (РА) е системно автоимунно заболяване с неизвестна причина, изявяващо се с хронично симетричено и възпаление на периферните стави, предизвикващо прогресиращо ставно разрушение и деформация и водещо до инвалидност. Той има хронично – рецидивиращо протичане със значителна честота на извънставните прояви. Съпровожда се от ревматоидни възли, белодробно, сърдечно, бъбречно и други засягания. Тези прояви характеризират системността на заболяването.

Епидемиология

Установено е, че между 1% и 2% от възрастната популация, в която и да е част от света, боледува от вероятен или сигурен, или класически РА. По-често се засягат жени­те и съотношението спрямо мъжете е 3:1. Честотата на заболяването нараства с възрастта както при жените, така и при мъжете.

Причини

Ревматоидният артрит възниква, когато имунната система атакува синовиума – мембраната, която покрива ставите от вътрешната им страна

Полученото възпаление увеличава синовиалната обвивка която може да унищожи хрущяла и костта в ставата.

Сухожилията и връзките, които стабилизират ставата, отслабват и се разхлабват. Постепенно ставата губи своята форма и функция. Тя трайно се деформира.

Не е установена причината, която стартира този процес, въпреки че съществува генетична предиспозиция. Някои фактори на околната среда като инфекция с някои вируси и бактерии – които могат да предизвикат заболяването.

Рискови фактори

Факторите, които могат да увеличат риска от Ревматоиден артрит, включват:

Пол. Жените са по-склонни от мъжете да развият Ревматоиден артрит.

Възраст. Ревматоидният артрит може да се появи на всяка възраст, но най-често стартира в средната възраст.

Семейна анамнеза. Ако член на вашето семейство страда от Ревматоиден артрит, може да имате повишен риск

Тютюнопушене. Тютюнопушенето увеличава риска от развитие на Ревматоиден артрит, особено ако имате генетично предразположение за развитие на болестта. Тютюнопушенето също е свързано и с по-тежко протичане на заболяването.

Фактори от околната среда. Макар и слабо проучени, някои експозиции като азбест или силициев диоксид могат да увеличат риска от развитие на Ревматоиден артрит.

Затлъстяване. Хората – особено жени на възраст 55 години и по-млади – с наднормено тегло или затлъстяване са изложени на малко по-висок риск от развитие на Ревматоиден артрит.

Симптоми

Болестните признаци са отпадналост, повишена телесна температура, сърцебиене. Засегнатата става е подута, кожата над нея е топла и зачервена, а движенията са силно ограничени и болезнени. Болката не се повлиява от аналгетиците. При постепенно развитие на болестта се засягат малките стави на ръцете и краката – последователно една след друга през различни интервали от време. Кожата над засегнатите стави обаче е студена и влажна.

Характерно е засилването на болката през втората половина на нощта и сутрешната скованост на ставите, като раздвижването е болезнено.

Рядко след първия пристъп болестта стихва спонтанно. Ставите постепенно се деформират, а движенията в тях се ограничават.
В много случаи настъпва обездвижване на ставите, като околоставната мускулатура атрофира. При ревматоидния артрит не се засягат ставите на таза и гръбначния стълб. Твърде често в областта на лактите и вътрешната страна на ръката се образуват характерни подкожни възли.

Усложнения

Остеопороза. Самият ревматоиден артрит, заедно с някои лекарства, използвани за лечението му могат да увеличат риска от остеопороза – заболяване, при което костите стават крехки и чупливи и ги прави по-податливи на фрактури.

Ревматоидни възли. Представляват неболезнени подутини, които най-често се образуват по разгъвната повърхност на ставите, често по лактите. Тези възли обаче могат да се образуват навсякъде в тялото, включително белите дробове.

Сухота в очите и устата. Хората, които страдат от Ревматоиден артрит, са много по-склонни да изявят синдром на Sjogren, заболяване при, което се намалява секрецията слъзен секрет в очите и слюнчен секрет в устната кухина.

Инфекции. Самото заболяване и много от лекарствата, използвани за лечение на Ревматоидния артрит, могат да засегнат имунната система, което води до увеличаване на риска от инфекции.

Синдром на карпалния канал. Ако ревматоидният артрит засяга китките, отокът им може да притисне нерва, който инервира по-голямата част от ръката и пръстите.

Сърдечни заболявания. Ревматоидният артрит може да увеличи риска от атеросклероза, както и от възпаление на перикарда

Засягане на белите дробове. Хората с Ревматоиден артрит имат повишен риск от възпаление на белодробната тъкан, което може да доведе до дихателна недостатъчност.

Лимфом. Ревматоидният артрит увеличава риска от лимфом, група от ракови заболявания на кръвта, които се развиват в лимфната система.

Превенция

Спиране на тютюнопушенето. Спирането на тютюнопушенето значително ще намали шансовете за развитие на РА в даден етап от живота.

Сваляне на излишното телесно тегло.

Ограничаване на излагането на замърсителни от околната среда.

Ранно търсене на медицинска помощ

Диагноза

Ревматоидният артрит е заболяване, което може да бъде трудно за диагностициране в ранните му етапи, тъй като ранните признаци и симптоми имитират тези на много други заболявания.

По време на физикалния преглед, лекарят ще изследва ставите за оток, болка, зачервяване и затопленост Лекарят може да мускулната сила.

Кръвни изследвания

Хората с Ревматоиден артрит често имат повишена скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ) или С-реактивен протеин (CRP), което може да показва наличието на възпалителен процес в организма. Изследва се титъра на специфичните за заболяването антитела – ревматоиден фактор и антициклични цитрулинирани пептидни (анти-CCP) антитела.

Образни изследвания

Лекарят може да назначи рентгенография, за да прецизира измененията в ставите, прогресията на заболяването, както и ефектът от лечението. ЯМР и ставната ехография могат да се използват за оценка на тежестта на ставното възпаление.

Лечение

Няма радикално лечение за Ревматоидния артрит. Но клиничните проучвания показват, че може да се постигне ремисия на заболяването, когато лечението започне рано с лекарства, известни като модифициращи заболяването антиревматични лекарства (DMARDs).

Лекарства

Видовете лекарства, препоръчани от Вашия лекар, ще зависят от тежестта на Вашите симптоми и от колко време сте имали ревматоиден артрит.

НСПВС. Нестероидните противовъзпалителни лекарства (НСПВС) могат да намалят възпалението и облекчават болката и отока

Кортикостероиди. Кортикостероидните лекарства, като медрол, преднизолон и други, намаляват възпалението и болката и забавят увреждането на ставите.

Модифициращи заболяването антиревматични лекарства (DMARDs). Тези лекарства могат да забавят прогресията на Ревматоидния артрит и да спасят ставите и другите тъкани от трайно увреждане. Често срещаните DMARD включват Метотрексат, Лефлуномид (Arava), Хидроксихлорохин (Plaquenil) и Сулфасалазин (Салазопирин).

Биологични болестопроменящи лекарства. Известни като биологични лекарства този по-нов клас DMARD включва Адалимумаб Етанерцепт, Голимумаб, Инфликсимаб, Цертолизумаб, Ритуксимаб, Тоцилизумаб и Тофацитиниб, Барицитиниб

Източник:  Synevo.bg

Публикации за заболяването