ГОРЕЩА ЛИНИЯ НА НАЦИОНАЛНА ПАЦИЕНТСКА ОРГАНИЗАЦИЯ:
0700 10 515
*на цената на един градски разговор
Университет за пациенти
Диагнози « Лупус « Диагностика

Критерии за поставяне на диагнозата 

Критериите за поставяне на диагнозата на заболяването включват пеперудообразен обрив по лицето, фоточувствителност, лигавични афти и язви, възпаление на ставите, възпаление на обвивките на органитет, засягане на централната нервна система и/или на бъбреците, характерните промени на кръвните клетки, положителни имунологични тестове за антитела.

 

Болестни изменения в различните органи и системи

- Бъбречна тъкан, взета при бъбречна биопсия показва имунно възпаление, увеличение на броя на някои клетки, увреждане на стената на кръвоносните съдове поради  отлагане на имунни комплекси.
- При кожната биопсия се установява възпаление и увреждане на граница между кожа и епидермис. В мозъчната тъкан се откриват микроинфаркти на мозъчната кора и възпаление на мозъчните съдове.
- В сърцето се установява  неспецифично възпаление на трите слоя – перикард, миокард и ендокард.

- Запушващите съдови възпаления с венозни и артериални тромбози са честа находка при системният лупус еритематодес. При съдови тромбози в серума на болните често се установяват антифосфолипидни антитела.

 

Методи за поставяне на диагнозата

Лабораторни промени:

  • При възпалителна активност  СУЕ е ускорена;
  • С-реактивният протеин е повишен.
  • Наблюдава се намаление в броя на кръвните клетки и нарушения в кръвосъсирването.
  • Диагностично значение имат антителата към двойно-верижната ДНК и към Смит-антигена. Стойностите на С3- и С4-фракциите на комплемента са намалени.

Обективно се установяват:

Характерните за системният лупус еритематодес кожни промени. Много характерен за заболяването е пеперудообразният обрив по лицето, често провокиран от излагане на слънце. Представя се като надигнато зачервяване, сърбящо или болезнено, обхващащо скулите и основата на носа.   
Други остро протичащи  кожни промени при лупус са разпространеното зачервяване на кожата.
Засиленият косопад по цялата глава или на отделни части, се явява при при активност на заболяването.
По-голямата част от лупусно болните имат фоточувствителност. Излагането на слънце води до поява на кожни обриви и до обостряне на заболяването. Увреждането на лигавиците се представят с поява на афти и язви в устната и носна кухина.
 

Прояви от страна на двигателната система. Артритът и болките в ставите са честа проява на заболяването. Симетрично се обхващат периферните  стави на ръцете, гривнените, както и коленните стави. Могат да се развият вътреставни изливи, възпаления и скъсвания на сухожилия. Болните имат мускулна слабост и  мускулни болки.
Вторичният синдром на Рейно се развива в една трета от болните със  и се дължи предимно на възпаление на периферните съдове.

Възпаление на органните обвивки. При засягане на плеврата (обвивката на белите дробове) се развива плеврит с натрупване на възпалителна течност (излив). Изливите са малки и двустранни. Перикардитът (възпаление на сърдечната обвивка) е най-честото увреждане на сърцето при системният лупус еритематодес. Клинично има болка в сърдечната област.
Дифузното възпаление на обвивката на коремните органи протича с коремна болка,  безапетитие, гадене. Съчетава се с леко подуване на корема.

Прояви от страна на бъбреците. Бъбречното увреждане се развива в голяма част (около 45 %) от лупусно болните. Клинични прояви, свързани с бъбречното увреждане при системният лупус еритематодес обикновено липсват до развитието на бъбречна недостатъчност с отделяне на белтък през урината.
При бъбречното засягане лабораторните изследвания показват съдържание на белтък в урината над 500 милиграма за 24-часова урина, което е патологично повишено. Бъбречната биопсия дава възможност за точна диагноза на бъбречното увреждане при системният лупус еритематодес.

Засягане на Централната неврна система (невролупус). При невролупус клинично се наблюдават неврологични, психиатрични и/или смесени прояви. Острите психози като епилепсия или тежка депресия могат да бъдат първа изява на заболяването. Подобните на епилептични припадъци са често срещани. В ранните стадии на заболяването е възможно поява и на треперене на ръцете.
Среща се и нарушение на функциите на мозъчната кора като увреждане на паметта, на способността за концентрация, с емоционална нестабилност. Тези промени се дължат на множествени микроинфаркти в мозъчната тъкан. Упоритото главоболие, израз на органичното мозъчно засягане  често по тип е мигренозно и не се повлиява от обезболяващи лекарства. Понякога могат да възникнат и инсулти. Увреждането на ретината на очите е в резултат на възпаление на кръвоносните съдове в нея.

Прояви от страна на белите дробове. Най-често се развива лупусно възпаление на белите дробове. Понякога наподобява пневмония, но се съчетава с други прояви на активен системният лупус еритематодес. Характеризира се със задух и суха кашлица.

Прояви от страна на сърцето. При системният лупус еритематодес може да се развие възпаление и на трите сърдечни слоя (ендокард, миокард и перикард)  
Възпалението на миокарда води до ускорен пулс, сърцебиене, ритъмни и проводни нарушения, сърдечна недостатъчност. Възпалението на ендокарда се проявява със сърдечни шумове и отклонения в електрокардиограмата.

Прояви от страна на стомашно-чревната система. Най-честите прояви са уголемяване на черния дроб, остро възпаление на панкреаса (задстомашната жлеза), възпалителни промени на червата и други.    

 

Източник: д-р Христо Славов