ГОРЕЩА ЛИНИЯ НА НАЦИОНАЛНА ПАЦИЕНТСКА ОРГАНИЗАЦИЯ:
0700 10 515
*на цената на един градски разговор
Университет за пациенти
Диагнози « Остеопороза « Обща информация

Остеропороза означава „ПОРЕСТА КОСТ”

На пръв поглед изглежда, че костите са статични структури, които не се променят. Всъщност те са динамични, живи и постоянно търпят промени.
При остеопорозата костите се разграждат по-бързо, отколкото могат да се възстановят, поради което започвате да губите костна маса(костите стават „порести“). С времето костите губят здравината си и могат да се счупят. Костната здравина се определя от интеграцията на 2 основни показателя: костна плътност и качество на костта.”

 

Честота и социална значимост

Заболяването Остеропороза засяга предимно жените. Тя е трайно състояние и се определя като „тихата болест”, защото много жени нямат симптоми. Въпреки това те са изложени на  риск от счупвания, особено на гръбначния стълб, бедрената кост и китките.

Остеопорозата   е   медицинско   състояние, то среща по-често, отколкото сърдечносъдовите  заболявания, инсултите и рака на гърдата взети заедно. Всяка  трета  жена  над  50  г.  е  имала  поне една остеопорозна фрактура.

Ако имате остеопороза, костите могат да се счупят при дейности като вдигане на пазарска чанта или след  „обикновено  падане“, което не би трябвало да причини травма.

 

Причини за възникване на заболяването

Женският хормон естроген допринася за здравината на костите, като поддържа баланс между образуването и разграждането на костно вещество. След менопаузата се появява недостиг на естроген, необходим да поддържа този баланс. В резултат на това костите се разграждат по-бързо, отколкото могат да се възстановят.

Някои индивидуални фактори увеличават риска от  фрактури като:

  • Фамилна обремененост с остеопороза;
  • Етническа група: Остеопорозата се среща по-често при етнически групи от бялата и азиатската раса;
  • Предишни фрактури;
  • Понижена костна маса;
  • Понижено телесно тегло;
  • Менопауза преди 45-годишна възраст или отстраняване на яйчниците преди 50-годишна  възраст, ако не е съпроводено с хормоно-заместваща терапия;
  • Ревматоиден артрит или заболяване на ендокринната система(нарушения на щитовидната жлеза и други);
  • Използване на кортикостероиди(кортизон или преднизон) в продължение на 3 или повече месеца;
  • Проблеми, засягащи усвояването на храните, като болестта на Крон.

 

Източник: Проф. Златимир Коларов