Задух и лесна умора са първите симптоми, 2600 с диагноза само за година
Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването (АПАЗ) и Дружеството на кардиолозите очертават тревожна картина – пациентите със сърдечна недостатъчност стават повече, но достъпът до адекватна грижа остава ограничен.
По данни на НЗОК, през 2024 г. над 62 800 души живеят с тази диагноза – с 2600 повече спрямо предходната година.
Всеки четвърти от тях е в активна възраст и губи работоспособност. В същото време, за да потвърдят заболяването или да проследят лечението си, хората често трябва да плащат от джоба си скъпи изследвания. Цената е непосилна за мнозина и затова част от пациентите отлагат прегледи, докато не стигнат до Спешното.
В България данните на НЗОК за периода 2023-2024 г. показват отчетлив ръст на случаите на сърдечна недостатъчност (СН).
Пациентите са 60 160 през 2023 г., като през 2024 г. броят им достига 62 818 души – има увеличение с 2658 случая. Регистрираните случаи (прегледи и хоспитализации) също нарастват – от 70 472 през 2023 г. до 73 608 през 2024 г. (+4,4%).
Особено значим е ръстът сред хората в активна възраст
Прегледаните пациенти между 18 и 75 г. се увеличават от 46 785 през 2023 г. до 52 969 през 2024 г., което е повишение с 6184 души, или близо 13%. При хората над 75 г. също се отчита увеличение – от 28 886 през 2023 г. до 32 451 през м.г. (+3565 души; +12%).
Наред с медицинските показатели се открояват и социално-икономически измерения. Част от пациентите са принудени да доплащат за медикаменти – например около 26 лв. месечно за ARNI (сакубитрил/валсартан). Изследванията също често се поемат от джоба на пациента – NT-proBNP струва между 40 и 80 лв., а ехокардиографията е остойностена на едва 20 лв. от НЗОК, което е силно подценено спрямо реалните разходи на пациента.
Качествените данни от интервюта с пациенти показват, че значителна част от тях свързват влошаването на състоянието си с прекаран ковид. Масово се съобщават придружаващи заболявания, като хипертония, диабет, бъбречни и съдови увреждания, а много пациенти изтъкват сериозни ограничения в работоспособността и ежедневните си дейности след поставянето на диагнозата.
Териториалните различия също са затруднение за пациентите. За много от тях пътят до диагнозата минава през пътуване до областен или университетски център.
Транспорт, престой, време и отсъствие от работа – всичко това се плаща от самите пациенти
Социалният натиск е огромен. Пациенти с ниски доходи често трябва да избират дали да си закупят лекарства, или да платят сметките си. Някои спират терапии, други самоволно променят дозите. Резултатът е влошаване, повторни хоспитализации, още по-високи разходи за системата.
Докладът представя и някои решения. Едно от тях е отпадането на доплащането за лекарства и изследвания, създаване на амбулаторни кабинети специално за това заболяване, повече информация и подкрепа, за да се справят с ежедневието.
„Сърдечната недостатъчност се „подмладява“, все повече пациенти са засегнати от болестта. Трябва да имаме план за справяне с тази пандемия, който да включва достъпна диагностика, терапия и подкрепа.
В противен случай ще продължим да лекуваме в болницата това, което можем да предотвратим в амбулаторния кабинет“, подчертава Николай Недялков, изследовател в АПАЗ.
Сърдечната недостатъчност (СН) представлява хронично, прогресиращо състояние, при което сърцето не успява да изпомпва достатъчно количество кръв, за да задоволи нуждите на организма. Заболяването засяга над 64 милиона души по света и се превръща в едно от най-съществените предизвикателства пред съвременната медицина. В България липсват официални национални регистри, които да отразяват разпространението и смъртността при СН.
Въпреки това, според данни на НЗОК, през 2024 г. броят на отчетените случаи достига 73 608.
Тези цифри подчертават нуждата от по-систематично проследяване и анализ на заболяването на национално ниво. Сърдечната недостатъчност често е резултат от предшестващо сърдечносъдово събитие, като миокарден инфаркт, ритъмно-проводни нарушения или миокардит.
Тя може да бъде провокирана както от структурни, така и от функционални нарушения на сърдечния мускул. Това води до намалена помпена функция и развитие на симптоми, които повишават риска от инвалидизация, хоспитализация и преждевременна смърт. СН е и сред водещите причини за хоспитализация при хора над 75 години.
Първите симптоми при сърдечна недостатъчност често се появяват постепенно и могат да бъдат пренебрегнати от пациента или интерпретирани като част от нормалното остаряване. Най-често срещани са задухът при усилие или в покой, подуване на краката и глезените, необичайна умора и сърцебиене.
Пациентите споделят за усещане за тежест, невъзможност да се надишат, трудно дишане в легнало положение и често събуждане през нощта. В по-напредналите стадии могат да се появят загуба на апетит, чувство на ситост след прием на малко количество храна, както и емоционални състояния, като тревожност и депресия, дължащи се на ограниченията, които заболяването налага върху начина на живот.
Кардиолозите подчертават, че ранното разпознаване на симптомите е критичен фактор за своевременното овладяване на заболяването. Въпреки това много пациенти не разполагат с достатъчна информираност за рисковите фактори и ранните прояви на СН – като задух, лесна умора, намалена физическа издръжливост при изкачване на стълби и др. Забелязва се, че едва след преминаване през остър епизод или тежка декомпенсация пациентите осъзнават сериозността на състоянието и търсят медицинска помощ, се казва в изводите от изследването.
Текст: Маргарита Благоева