В документа АПАЗ изразява категорична подкрепа за инициативата на ИСС и представя конкретни предложения, основани на европейския опит, българската практика и съвременните принципи на комплексната онкологична грижа.
Пациентската навигация – инвестиция в по-добра грижа
Според АПАЗ въвеждането на пациентски навигатори ще доведе до по-бърз достъп до диагностика и лечение, по-добра координация между различните етапи на терапията, повишена здравна грамотност, по-силна психосоциална подкрепа и по-добри резултати както за пациентите, така и за здравната система. Особено значение има ролята на навигатора като постоянна връзка между пациента и лечебните екипи, която намалява административните затруднения и усещането за изоставеност по време на лечението.
Предложение за български модел
В становището се препоръчва изграждането на хибриден модел, при който пациентските навигатори да бъдат част от мултидисциплинарните екипи в комплексните онкологични центрове и университетските болници. Функцията следва да се изпълнява от клинични социални работници или медицински сестри, преминали специализирано обучение по онкологична пациентска навигация, като двата професионални профила работят съвместно и се допълват.
АПАЗ предлага създаването на структурирана обучителна програма, която да включва подготовка по онкология, психосоциална подкрепа, управление на случай, права на пациентите, комуникация и кризисни интервенции, както и задължителен практически стаж в онкологично лечебно заведение.
България вече има успешен пример
Като доказателство, че подобен модел е напълно приложим, организацията посочва дейността на биоасистентите в ревматологията и редките заболявания. Те вече изпълняват сходни координационни функции между пациентите, лечебните заведения и институциите, което показва, че подобни роли могат успешно да бъдат интегрирани и в онкологията.
Предложение за национална пилотна програма
АПАЗ предлага Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика да стартират двугодишна национална пилотна програма в 6–8 лечебни заведения в София, Пловдив, Варна и Стара Загора или Хасково. Финансирането може да бъде осигурено чрез Националния план за възстановяване и устойчивост и европейските фондове, като след оценка на резултатите моделът бъде интегриран устойчиво в здравната система.
Европейският опит показва, че моделът работи
В становището са представени добри практики от Франция, Нидерландия, Ирландия, Унгария и Хърватия, където пациентската навигация вече е доказала своята ефективност. Общото между тези модели е, че навигаторите са специално обучени, работят като част от мултидисциплинарните екипи и се финансират устойчиво от националните здравни системи.
АПАЗ счита, че въвеждането на пациентската навигация представлява една от най-важните следващи стъпки в развитието на онкологичната помощ в България. Това е реформа, която може да подобри координацията между здравните и социалните услуги, да намали неравенствата в достъпа до лечение и да постави пациента в центъра на системата на грижа.