Министерството на здравеопазването изпрати официален отговор до Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването (АПАЗ), Дружеството на кардиолозите в България и Националния експертен лекарски борд по кардиология към Българския лекарски съюз по повод внесеното от трите организации предложение за подобряване на проследяването на пациентите със сърдечна недостатъчност след болнично лечение.

Писмото е резултат от инициативата на АПАЗ и водещите професионални организации в областта на кардиологията, които предложиха създаването на нова амбулаторна процедура – „Извънболнично проследяване и лечение при хронична сърдечна недостатъчност/остра сърдечна недостатъчност след болнично лечение“. Основната цел на предложението беше да се осигури по-добра приемственост между болничната и извънболничната помощ, системно проследяване на пациентите след изписване и намаляване на честите повторни хоспитализации, които представляват едно от най-сериозните предизвикателства при това заболяване.

Какъв е отговорът на Министерството?

В официалното си писмо Министерството на здравеопазването посочва, че е изискало становище от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), тъй като дейностите, свързани с наблюдението и лечението на пациентите със сърдечна недостатъчност, вече са регламентирани в действащата нормативна уредба – Наредба № 8 от 2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията и Наредба № 9 от 2019 г. за пакета здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК.

След анализ на предложението Министерството заявява, че подкрепя изцяло заключенията на НЗОК, според които съществуващата нормативна рамка осигурява необходимите възможности за наблюдение на тези пациенти и не налага създаването на нова амбулаторна процедура. Заедно с писмото Министерството изпраща на организациите и становището на НЗОК, въз основа на което е формирана тази позиция.

Защо беше направено предложението?

Предложението на АПАЗ, Дружеството на кардиолозите в България и Националния експертен лекарски борд по кардиология беше мотивирано от необходимостта пациентите със сърдечна недостатъчност да получават структурирано проследяване непосредствено след изписването от болница.

Сърдечната недостатъчност е едно от хроничните заболявания с най-висок риск от повторни хоспитализации. Международните клинични препоръки показват, че организираното проследяване в първите седмици след болничното лечение, редовната оценка на състоянието, оптимизирането на медикаментозната терапия и обучението на пациентите водят до по-добър контрол на заболяването, по-ниска смъртност и значително намаляване на повторните приеми в болница.

Именно затова организациите предложиха въвеждането на специализирана амбулаторна процедура, която да даде възможност за координирана, комплексна и последователна грижа за тази група пациенти.

АПАЗ ще продължи да работи за подобряване на грижата

Въпреки че Министерството на здравеопазването не подкрепя предложението за създаване на нова амбулаторна процедура, АПАЗ приема официалния отговор като част от институционалния диалог по темата.

Организацията ще се запознае подробно с мотивите на НЗОК и ще продължи да работи съвместно с професионалните медицински организации, експертите по кардиология и държавните институции за намиране на ефективни решения, които да подобрят качеството на проследяване на хората със сърдечна недостатъчност.

АПАЗ остава последователна в убеждението си, че развитието на съвременни модели за проследяване, координация и непрекъснатост на грижите е ключово условие за по-добри здравни резултати, по-малко повторни хоспитализации и по-високо качество на живот на пациентите в България.