Националната здравноосигурителна каса изпрати официален отговор до Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването (АПАЗ), след като организацията представи резултатите от качествено проучване сред 30 пациенти с диабет и 20 ендокринолози от различни региони на страната и постави пред институциите въпроси за достъпа до лечение, средствата за самоконтрол, съвременните технологии и административната тежест.

Становището на АПАЗ беше изпратено до Министерството на здравеопазването и НЗОК, а в отговора си касата подробно описва действащата нормативна уредба, заплащаните медицински дейности, критериите за достъп до лекарствени продукти и медицински изделия, както и сроковете за разглеждане на протоколи. НЗОК заключава, че действащата нормативна рамка гарантира достъп до медицински услуги за здравноосигурените хора с диабет при наличие на съответните медицински показания.

АПАЗ приема получения отговор като важна стъпка към институционален диалог. Същевременно организацията подчертава, че първоначално поставените проблеми не се свеждат единствено до въпроса дали дадено право съществува в нормативен акт. Основният въпрос е доколко пациентите могат своевременно, равнопоставено и без прекомерна финансова и административна тежест да се възползват от това право на практика.

Какво постави АПАЗ пред институциите

В становището си АПАЗ очерта няколко основни проблема – увеличаващ се брой хора с диабет при намаляващ достъп до тест-ленти, ограничителни критерии за съвременни терапии и технологии, значително лично доплащане, административна тежест върху лекарите и пациентите, регионални различия и недостатъчно развит мултидисциплинарен модел на грижа. Организацията настоя за увеличаване на броя на тест-лентите, разширяване на достъпа до сензори за непрекъснато мониториране и инсулинови помпи, възможност сензори да бъдат предоставяни и на пациенти с диабет тип 2 при медицинска необходимост, оптимизиране на експертните процедури, повече свобода за медицинската преценка на лекуващия ендокринолог и разработване на национална програма за скрининг и ранно откриване на диабета. В отговора си НЗОК разглежда отделни аспекти на тези въпроси, но на места позицията на институцията и наблюденията на пациентите и лекарите се разминават. Това разминаване не означава непременно, че едната страна отрича фактите на другата. По-скоро показва различна гледна точка: НЗОК описва нормативно предвидените възможности, а АПАЗ поставя акцент върху реалното им използване и върху преживяванията на пациентите и медицинските специалисти

1. Диагностични изследвания и проследяване

Какво посочва НЗОК

НЗОК заявява, че здравноосигурените лица с диабет имат достъп до определени специализирани и високоспециализирани медицински дейности. Сред тях са ехографска диагностика, ултразвукови изследвания на вътрешни и коремни органи и електромиография. Според касата пациентите не заплащат тези изследвания, когато те са назначени и извършени при условията и по реда на Националния рамков договор.

Институцията подчертава още, че всички здравноосигурени лица със захарен диабет подлежат на диспансерно наблюдение. При децата до 18-годишна възраст проследяването се провежда от специалист по детска ендокринология или ендокринология. При пълнолетните пациенти с диабет тип 2 наблюдението се извършва от общопрактикуващия лекар, като са предвидени до четири прегледа годишно и медико-диагностични изследвания.

НЗОК посочва, че общопрактикуващият лекар насочва пациента веднъж годишно към ендокринолог, ако гликираният хемоглобин е над 8%, а в останалите случаи консултацията е по преценка на лекаря. При усложнения се заплаща допълнителна консултация със съответен профилен специалист, като в писмото са посочени невролог, офталмолог, съдов хирург или хирург.

Извън диспансерното наблюдение пациентът може да бъде насочен към специалист и за допълнителни изследвания с медицинско направление. Когато лечението не може да продължи в извънболнични условия, е предвидено насочване към болнична помощ.

Какво показва проучването на АПАЗ

Тезата на АПАЗ не е, че тези дейности изобщо не съществуват в пакета на НЗОК. Проблемът, идентифициран от пациенти и лекари, е свързан с практическата възможност те да бъдат получени навреме и в необходимия обем.

Съществуването на изследване в нормативния пакет не означава автоматично, че всеки пациент има непосредствен достъп до него. На практика достъпът може да зависи от издаването на направление, наличния ресурс на лечебното заведение, срока за записване, местоживеенето на пациента и наличието на съответния специалист.

Позицията на АПАЗ е, че оценката на системата не трябва да се ограничава до въпроса дали дадена дейност формално се заплаща. Необходимо е да се проследява и колко пациенти реално я получават, в какъв срок, в кои региони и с какво доплащане.

Особено важен е въпросът за достъпа до ендокринолог при хората с диабет тип 2. Отговорът на НЗОК потвърждава, че при гликиран хемоглобин до 8% насочването към специалист остава по преценка на общопрактикуващия лекар. Това поставя въпроса дали добрият или относително стабилен контрол не ограничава възможността за регулярна специализирана профилактика, въпреки че диабетът е хронично заболяване с риск от постепенно развитие на усложнения.

2. Болнична помощ, обучение и мултидисциплинарна грижа

Какво посочва НЗОК

Касата описва клинични пътеки и амбулаторни процедури, по които се осъществява лечение на пациенти с диабет. Сред тях са клиничните пътеки за диагностика и лечение на декомпенсиран диабет при лица над и под 18 години, амбулаторна процедура за пациенти, използващи инсулинови помпи и сензори, както и процедура за обучение и подпомагащо консултиране на хора с диабет.

В рамките на тези дейности са включени различни диагностични, лечебни и рехабилитационни услуги, изследвания, консултации със специалисти, обучение за самоконтрол и самолечение в домашни условия и проследяване след дехоспитализация.

Позицията на АПАЗ

АПАЗ приветства наличието на обучение и подпомагащо консултиране в рамките на определени процедури. Организацията обаче продължава да настоява диабетната грижа да бъде развита като устойчив мултидисциплинарен модел, а не само като набор от дейности, достъпни при определена клинична ситуация или в рамките на конкретна процедура.

Ефективното управление на диабета изисква не само лекарствено лечение. Необходими са обучение за самоконтрол, хранителна подкрепа, психологическа помощ, оценка на социалните затруднения и съдействие за придържане към терапията.

Затова АПАЗ предлага проследяването да включва не само ендокринолог и общопрактикуващ лекар, но и медицинска сестра, диетолог и психолог. В отговора на НЗОК са описани медицински дейности и процедури, но не е представена позиция за системно въвеждане на такъв мултидисциплинарен модел в извънболничната помощ.

3. Тест-ленти за самоконтрол

Какво посочва НЗОК

НЗОК уточнява, че право на тест-ленти имат здравноосигурени лица с диабет тип 1 или тип 2, които са на инсулиново лечение. В писмото са посочени следните количества:

• 150 тест-ленти за една година при лечение с инсулин;
• 1100 тест-ленти годишно за деца до 19 години;
• 1100 тест-ленти за периода на бременността;
• 450 тест-ленти годишно за лица над 19 години на интензифицирано инсулиново лечение.

Това уточнение е важно, тъй като показва, че за част от пациентите базовото количество е 150 тест-ленти за година, а не за тримесечие. При такова количество става дума средно за по-малко от една тест-лента на два дни. Дори 450 тест-ленти годишно представляват средно малко над една тест-лента дневно.

НЗОК предоставя и актуализирани данни за броя на хората, получили тест-ленти:

• 46 512 души през 2023 г.;
• 43 546 души през 2024 г.;
• 40 797 души през 2025 г.

Така данните, предоставени в официалния отговор, също потвърждават отчетлив спад в броя на пациентите, получили тест-ленти. Между 2023 и 2025 г. намалението е с 5715 души, или приблизително 12,3%.

НЗОК обяснява тази тенденция с преминаването на част от пациентите от мониторинг с тест-ленти към мониторинг със сензори за продължително измерване на глюкозата.

Позицията на АПАЗ

АПАЗ приема, че увеличаването на броя на пациентите със сензори може да обясни част от намалението. Това обаче не отговаря изцяло на поставените въпроси.

На първо място, не всички пациенти имат достъп до сензори. Според самия отговор на НЗОК сензори се отпускат при диабет тип 1 и при изпълнение на определени критерии. Пациентите с диабет тип 2 по принцип не са включени в описания ред за получаване на сензори, въпреки че част от тях са на интензифицирана инсулинова терапия и имат съществена нужда от редовен контрол.

На второ място, НЗОК посочва, че не се допуска едновременно електронно предписание за тест-ленти и сензори. Това означава, че преминаването към сензор логично води до отпадане от статистиката за тест-ленти. Но то не показва дали всички пациенти, които вече не получават ленти, действително са получили достатъчно и непрекъснато покритие със сензори през цялата година.

На трето място, остава въпросът дали отпусканите количества са съобразени с ежедневните нужди на пациентите. При 150 тест-ленти годишно пациентът не може да измерва кръвната си захар ежедневно. При 450 ленти годишно възможността за няколко измервания дневно също е силно ограничена.

Следователно спорът не е само за броя на получателите. Той е и за достатъчността на предоставяното количество и за това дали критериите покриват реалните рискове при различните форми на лечение.

4. Сензори за непрекъснато мониториране

Какво посочва НЗОК

По данни на НЗОК броят на пациентите, получили сензори, нараства:

• 3225 души през 2023 г.;
• 4758 души през 2024 г.;
• 6345 души през 2025 г.

Това е положителна тенденция и показва постепенно разширяване на използването на технологиите за непрекъснат мониторинг.

Същевременно писмото подробно описва критериите за започване на лечение със сензори при диабет тип 1. Необходимо е да са изпълнени най-малко пет критерия, като част от тях са задължителни. Сред посочените условия са:

• потвърдена диагноза диабет тип 1;
• интензифицирана инсулинова терапия с поне четири апликации дневно;
• чести и непредвидими дневни или нощни хипогликемии;
• лош гликемичен контрол с HbA1c, равен или по-висок от 8%;
• възраст под 18 години;
• бременност или планирана бременност;
• липса на изключващи критерии.

За продължаване на лечението се изискват показатели за подобрение, включително намаляване или липса на хипогликемии, подобрение на кръвната захар на гладно и понижаване на HbA1c.

Позицията на АПАЗ

АПАЗ признава положителната тенденция в броя на пациентите със сензори. Но увеличението не премахва проблемите, свързани с критериите за включване.

Поставеният от организацията въпрос е принципен: трябва ли пациентът първо да има лош гликемичен контрол или чести тежки хипогликемии, за да получи технология, чиято цел е именно да предотвратява тези състояния?

Когато HbA1c от поне 8% е сред критериите за започване на лечение, пациентите с добър контрол могат да останат извън достъпа, въпреки че постигнатият контрол може да е резултат от значителни лични усилия, многократни измервания и висок риск от хипогликемии.

АПАЗ настоява подходът да бъде по-превантивен. Сензорът не трябва да се разглежда само като средство за корекция на вече влошено състояние, а и като инструмент за запазване на добрия контрол, предотвратяване на усложнения и повишаване на безопасността.

Остава нерешен и въпросът за пациентите с диабет тип 2. В отговора на НЗОК изрично е посочено, че право на сензори имат пациенти с диабет тип 1 при изпълнение на установените критерии. Това на практика потвърждава една от основните тези на АПАЗ: хората с диабет тип 2 остават извън този механизъм, независимо от индивидуалната медицинска необходимост.

Затова организацията продължава да настоява достъпът да се определя не само от вида диабет, а и от конкретното лечение, риска от хипогликемии, възможността за самоконтрол и медицинската преценка на ендокринолога.

5. Инсулинови помпи и затворени системи

Какво посочва НЗОК

НЗОК съобщава, че броят на пациентите, получили консумативи за инсулинова помпа, нараства:

• 1619 души през 2023 г.;
• 1940 души през 2024 г.;
• 2148 души през 2025 г.

Касата уточнява, че самите инсулинови помпи се предоставят безвъзмездно от производителите или заявителите, а НЗОК заплаща инфузионни сетове и резервоари за пациентите с диабет тип 1, които отговарят на медицинските критерии.

В отговора се съдържа и информация за затворени системи с автоматизиран алгоритъм за контрол на гликемията. За периода от 1 юни до 31 декември 2025 г. са отчетени 55 изделия, а през първото полугодие на 2026 г. – 115 изделия. За първите три месеца се осигуряват безвъзмездно консумативи и сензори, както и техническо обучение за работа със системата.

Позицията на АПАЗ

АПАЗ отчита увеличаването на броя на пациентите, които използват помпи и затворени системи, като положително развитие. Но абсолютният брой на ползвателите остава малък спрямо общия брой на хората с диабет тип 1, посочен в първоначалното становище на организацията.

Важно е да се разграничат няколко различни показателя:

• броят на пациентите, получили консумативи за инсулинова помпа;
• броят на самите помпи или системи, предоставени през определен период;
• броят на пациентите със сензори;
• броят на пациентите, които използват затворена система.

Тези данни не са взаимозаменяеми. Отговорът на НЗОК предоставя полезна допълнителна информация, но не дава цялостна картина за това какъв дял от всички подходящи пациенти реално използват помпа или автоматизирана система.

АПАЗ продължава да настоява да бъдат публикувани ясни и съпоставими данни за броя на кандидатствалите, одобрените, отказаните и реално започналите лечение пациенти, както и за причините за отказ.

6. Критериите за лечение и спорът дали добрият контрол се „наказва“

Какво посочва НЗОК

В становището си АПАЗ обърна внимание на случаи, при които пациентите и лекарите възприемат подобряването на HbA1c като причина за загуба на достъп до определена терапия или за увеличаване на доплащането.

НЗОК отговаря, че при диабет тип 1 критериите за лечение с аналогови инсулини не включват стойност на HbA1c, която да ограничава започването или продължаването на терапията.

За диабет тип 2 институцията посочва, че при продължаване на лечение с DPP-4 или SGLT-2 инхибитори се изисква определено намаляване или задържане на HbA1c. При постигане на HbA1c под 7% този критерий не се прилага. Сходно правило е описано и при инкретиновите миметици.

НЗОК уточнява също, че конкретна стойност на HbA1c се използва при аналоговите инсулини само във връзка с предходната терапия преди започването на лечението.

Позицията на АПАЗ

Това уточнение е съществено и следва да бъде отчетено. Според официалния отговор пациент, който вече е постигнал HbA1c под 7%, не би трябвало да бъде лишаван от продължаване на DPP-4, SGLT-2 терапия или инкретинов миметик само поради добрия резултат.

Това обаче не изключва възможността да съществуват проблеми при началното включване, при преминаването между различни терапии, при избора на конкретен лекарствен продукт или при нивото на реимбурсация.

НЗОК пояснява, че нивото на заплащане на лекарствените продукти не се определя от касата, а от Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти. В Позитивния лекарствен списък нивата могат да бъдат 100%, 75%, 50% или 25%.

Това означава, че описаният от пациентите скок в доплащането може да е свързан не само с критериите на НЗОК, но и с начина, по който конкретният продукт е включен и реимбурсиран в Позитивния лекарствен списък.

Затова казусът не може да бъде приключен единствено с отговора, че при HbA1c под 7% критерият за продължаване не важи. Необходимо е да се изследват конкретните случаи: каква терапия е била назначена, при какъв режим на заплащане, кой орган е определил нивото на реимбурсация и защо финансовата тежест за пациента се е променила.

АПАЗ ще продължи да настоява подобни конкретни случаи да бъдат разглеждани индивидуално, а пациентите да получават ясно писмено обяснение кой орган е взел решението и на какво основание.

7. Финансовата тежест за пациентите

Какво посочва НЗОК

НЗОК описва лекарствените продукти, които се заплащат напълно или частично, и подчертава, че лекуващият лекар е длъжен да информира пациента дали предписаното лекарство се покрива изцяло или частично и дали има продукт със същото международно непатентно наименование на по-ниска цена.

Касата посочва също, че ехографски изследвания и електромиография не се заплащат от пациента, когато са назначени и извършени по реда на НРД.

Позицията на АПАЗ

Отговорът на НЗОК разглежда какво се покрива по нормативен ред, но не опровергава твърдението, че пациентите имат значителни лични разходи.

Дори когато дадено изследване е включено в пакета, пациентът може да заплати самостоятелно, ако не получи направление, ако няма достъп в приемлив срок или ако изследването се извършва в лечебно заведение без договор за съответната дейност.

По същия начин частичното реимбурсиране на лекарствен продукт означава, че остатъкът остава за сметка на пациента. НЗОК не оспорва съществуването на различни нива на реимбурсация, а обяснява, че те се определят от Националния съвет по цени и реимбурсиране.

В отговора не се разглежда и разходът за препоръчания хранителен режим, който пациентите посочват като една от най-тежките части на ежедневното управление на заболяването. Храненето е основен елемент от диабетната грижа, но остава извън здравноосигурителното покритие.

Следователно различието между позициите е следното: НЗОК показва кои дейности и продукти са включени в публичното финансиране, докато АПАЗ поставя въпроса за общия реален разход, който пациентът плаща от собствения си бюджет.

8. Административна тежест и срокове за протоколите

Какво посочва НЗОК

НЗОК не приема определението, че изискванията представляват просто административни ограничения. Според институцията те са медицински критерии, разработени от експерти на касата, външни специалисти, експертни съвети и Българския лекарски съюз и са съобразени с медицински ръководства, консенсуси и европейски правила.

В писмото са описани и сроковете за разглеждане на протоколите. Комисиите в РЗОК се произнасят до 30 дни при първо отпускане на терапия и до 15 дни в останалите случаи. Ако документацията е непълна, може да бъде предоставен срок до 10 работни дни за допълване, като през това време срокът за разглеждане спира.

Когато протоколът подлежи на експертиза в Централното управление на НЗОК, срокът може да достигне два месеца при първо отпускане и 30 дни при последващи протоколи.

Позицията на АПАЗ

АПАЗ не оспорва необходимостта от медицински критерии, контрол и проследяване. Организацията поставя въпроса дали всички процедури са пропорционални, достатъчно бързи и организирани така, че да не прекъсват или забавят лечението.

Фактът, че даден критерий е изготвен с участието на медицински експерти, не означава, че прилагането му не създава административна тежест. За пациента и лекаря значение има не само научното основание, а и броят на необходимите документи, комисии, посещения, срокове и възможности за спиране на процедурата.

Самият отговор показва, че при първоначално кандидатстване срокът може да достигне 30 дни в РЗОК или до два месеца при експертиза в Централното управление. При изискване на допълнителни документи срокът спира да тече. Това може да доведе до чувствително удължаване на периода до окончателното решение.

Затова АПАЗ продължава да настоява за:

• анализ на реалните, а не само нормативните срокове;
• проследяване на броя на върнатите за допълване протоколи;
• ясни указания към лекарите и пациентите;
• автоматично уведомяване за движението на преписката;
• защита срещу прекъсване на вече започната терапия;
• опростяване на процедурите при продължаване на успешно лечение.

9. Регионални различия

Какво посочва НЗОК

В отговора си касата посочва, че извършва плащания за осигуряване на медицински персонал в лечебни заведения в труднодостъпни или отдалечени райони, както и към аптеки, които работят в такива населени места или са единствен изпълнител в дадена община. Целта е да се стимулира разкриването на лечебни заведения и аптеки и да се намалят регионалните различия.

Позицията на АПАЗ

Тези механизми са важни, но наличието им не показва автоматично, че регионалните различия са преодолени.

В отговора не са представени данни за:

• броя на ендокринолозите по области;
• средното време за достъп до консултация;
• броя на специализираните комисии;
• разстоянието, което пациентите изминават за протокол или медицинско изделие;
• различията в достъпа до сензори, помпи и изследвания между регионите;
• резултатите от финансовите стимули за отдалечените райони.

Проучването на АПАЗ е качествено и не измерва мащаба на регионалните различия статистически. То обаче идентифицира преживявания и затруднения, които заслужават последващ национален анализ.

Затова организацията предлага НЗОК и Министерството на здравеопазването да публикуват регионални показатели за достъпа до диабетна грижа, вместо оценката да се основава единствено на съществуването на финансов механизъм.

10. Критиката към размера на проучването

Какво посочва НЗОК

НЗОК заявява, че извадката от 30 пациенти е твърде малка, за да се правят обобщения за приблизително 490 000 души с диабет тип 2.

Позицията на АПАЗ

Тази забележка би била основателна, ако проучването беше представено като национално представително количествено изследване. То обаче е качествено.

Качествените проучвания имат различна цел. Те не определят какъв процент от всички пациенти срещат даден проблем. Те изследват в дълбочина как възникват затрудненията, как се преживяват от хората, как влияят върху поведението и лечението и какви повтарящи се механизми могат да бъдат идентифицирани.

В проучването са включени не само пациенти, но и 20 ендокринолози от различни части на страната. Следователно изводите не са основани само на индивидуални пациентски разкази, а и на професионалния опит на лекари, които ежедневно работят със системата.

АПАЗ не твърди, че всяко наблюдение се отнася до всички хора с диабет. Организацията твърди, че идентифицираните проблеми са достатъчно значими, за да бъдат проверени с допълнителни данни и обсъдени с институциите.

Най-конструктивният отговор на едно качествено проучване не е единствено да се посочи, че то не е представително. Следващата стъпка би била институциите да проверят поставените въпроси чрез национални количествени данни, анализ на отказите, регионални справки и проучване на личните разходи на пациентите.

Какво потвърждава отговорът на НЗОК

Официалният отговор предоставя важни уточнения и нови данни.

НЗОК потвърждава, че броят на пациентите, получили тест-ленти, намалява. Институцията обяснява това с увеличеното използване на сензори.

Касата потвърждава, че достъпът до сензори в описания режим е ограничен до пациенти с диабет тип 1, които изпълняват определени критерии.

НЗОК потвърждава, че базовото количество за част от пациентите на инсулин е 150 тест-ленти годишно, а при интензифицирана терапия – 450 годишно.

Отговорът показва увеличение на броя на пациентите със сензори и на тези, които получават консумативи за инсулинова помпа.

Касата уточнява, че при HbA1c под 7% определени критерии за продължаване на терапията при диабет тип 2 не се прилагат.

НЗОК посочва, че нивото на реимбурсация на лекарствата се определя от Националния съвет по цени и реимбурсиране, а не от самата каса.

Институцията потвърждава, че сроковете за одобрение могат да достигат 30 дни, два месеца или повече при необходимост от допълване на документацията.

Какво остава без конкретен отговор

• В писмото не е поет ангажимент за увеличаване на броя на тест-лентите.
• Не се предлага разширяване на достъпа до сензори за пациенти с диабет тип 2 при медицинска необходимост.
• Не е представен план за промяна или преразглеждане на критериите за сензори и помпи.
• Не е предложен конкретен механизъм за въвеждане на мултидисциплинарна грижа с участие на медицинска сестра, диетолог и психолог.
• Не са представени данни за реалното лично доплащане на пациентите.
• Не са предоставени регионални данни за времето и разстоянието до специалист, комисия, аптека или лечебно заведение.
• Не е представен анализ на отказаните и забавените протоколи.
• Не е изразена позиция по предложението за национална скринингова програма за ранно откриване на диабета.

Позицията на АПАЗ след отговора на НЗОК

АПАЗ оценява официалния отговор на НЗОК като необходима и полезна стъпка. Документът предоставя подробна информация за действащата нормативна уредба и за част от финансираните дейности и медицински изделия.

Същевременно организацията подчертава, че нормативната гаранция и реалният достъп не са едно и също.

Една система може да предвижда изследване, терапия или медицинско изделие, но пациентът да не го получи навреме, в достатъчен обем или близо до мястото, където живее. Може да съществува процедура, но тя да изисква продължително чакане и многократно допълване на документи. Може да има частично реимбурсирана терапия, но доплащането да е непосилно за пациента.

Затова АПАЗ ще продължи да настоява оценката на диабетната грижа да се основава не само на нормативните текстове, а и на измерими резултати:

• колко пациенти реално получават необходимото лечение;
• колко чакат и за какъв период;
• колко протокола са отказани или върнати;
• какво доплащат пациентите;
• какви са различията между регионите;
• колко пациенти прекъсват или променят лечението по финансови причини;
• как достъпът до технологии влияе върху усложненията и хоспитализациите.

Диалогът трябва да продължи с конкретни решения

АПАЗ ще поиска работна среща с Министерството на здравеопазването, НЗОК, ендокринолози и представители на пациентската общност.

Целта не е да се отрече съществуващата система, а да бъдат установени местата, в които тя не отговаря достатъчно добре на реалните потребности на хората.

Необходимо е институционалният диалог да доведе до конкретни действия:

увеличаване на количествата тест-ленти според терапията и индивидуалния риск; разширяване на достъпа до сензори и помпи; медицински обоснована възможност за използване на сензори и при диабет тип 2; опростяване на експертните процедури; публикуване на данни за реалните срокове и отказите; развитие на мултидисциплинарната грижа; намаляване на регионалните различия и създаване на национална програма за ранно откриване на диабета.

За АПАЗ отговорът на НЗОК не е край на разговора. Той е основа за следващия етап – преминаване от описание на действащите правила към оценка на тяхното реално въздействие върху пациентите.

Правото на лечение не трябва само да бъде записано, то трябва да бъде достъпно, навременно и приложимо в ежедневието на всеки човек с диабет.

---

Пълен отговор на НЗОК на нашето писмо вижте тук