Предлаганото преструктуриране на здравната администрация повдига важни въпроси за достъпа до лечение, скоростта на процедурите и независимостта на ключови институции
Предстоящата мащабна реформа в здравната администрация не трябва да се оценява единствено през броя на структурите и административните длъжности, които ще бъдат закрити. Основният въпрос е как промените ще се отразят върху пациентите и дали ще подобрят достъпа им до лечение.
Тази позиция защити заместник-председателят на Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването (АПАЗ) Николай Недялков в предаването „Твоят ден“ по NOVA NEWS.
Министерството на здравеопазването предлага мащабно преструктуриране, което трябва да се осъществи на три етапа до края на 2028 г. и предвижда съкращаване на общо 440 щатни бройки. Сред първите промени е преобразуването на 28-те Регионални здравни инспекции от самостоятелни юридически лица в териториални структури на Министерството на здравеопазването. Предвиждат се промени и в други структури от системата.
Според АПАЗ обаче представената до момента информация не дава отговор на най-съществения въпрос – какъв ще бъде конкретният ефект от реформата върху пациентите.
„Заявява се, че ще има прозрачност и достъпност, но къде са гаранциите, които показват, че именно това обединение под шапката на Министерството на здравеопазването ще ги осигури? Не е направена оценка на въздействието върху пациентите и какви ще са последствията за тях“, заяви Николай Недялков.
Когато администрацията се променя, пациентът не трябва да плаща цената
АПАЗ не оспорва необходимостта от по-ефективна администрация, намаляване на ненужната бюрокрация и премахване на дублиращи се функции. Подобна реформа обаче има смисъл само ако резултатът е по-бърза, предвидима и достъпна здравна система.
Особено чувствителен за пациентите е въпросът за бъдещето на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти – институция с пряко значение за процедурите, чрез които нови лекарства и терапии достигат до пациентите.
„Съветът за цени и реимбурсиране към момента функционира много добре. Той има значение за това да не се забавя одобрението на новите терапии за пациентите“, подчерта Недялков.
Според АПАЗ евентуалното преструктуриране на добре работещи институции трябва да бъде аргументирано с конкретни проблеми, които реформата ще реши, както и с ясни гаранции, че процедурите няма да станат по-бавни и по-тромави.
За пациент с тежко или хронично заболяване административното забавяне не е абстрактен проблем. То може да означава по-дълго чакане за достъп до нова терапия и загуба на ценно време.
Липсва оценка през погледа на пациента
От АПАЗ поставят въпроса защо толкова мащабна централизация се предприема без предварително представена ясна оценка как ще се отрази върху хората, които използват здравната система.
Административната ефективност не може да се измерва само чрез спестени разходи, закрити юридически лица или намален брой служители. За пациентите истинските показатели са други – колко време чакат, колко административни препятствия срещат, колко бързо получават достъп до необходимото лечение и дали институциите, които вземат решения за здравето им, работят прозрачно, професионално и независимо.
АПАЗ настоява при подготовката на реформата да бъде проведен реален диалог с пациентските организации и останалите участници в здравната система и да бъде представена оценка на въздействието на предложените промени върху пациентите.
Реформа в здравеопазването е необходима, когато прави системата по-добра. Но административното преструктуриране не бива да се превръща в самоцел. В центъра на всяка промяна трябва да стои пациентът – и въпросът дали след реформата той ще получава по-бързо, по-лесно и по-справедливо необходимото лечение.
Гледайте участието на Николай Недялков и целия разговор във видеото.