Анета Драганова: Зад всяка процедура в НСЦРЛП стои пациент, който чака лечение. Преди да променим работеща система, трябва да знаем как това ще се отрази на него
Предстоящите промени в здравната администрация не могат да бъдат разглеждани единствено като въпрос на административна структура, щатове и подчиненост. Когато става дума за Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти (НСЦРЛП), всяка промяна може да има пряко отражение върху времето, за което новите терапии достигат до българските пациенти. Това беше един от основните акценти от пациентска гледна точка по време на пресконференцията „Стратегическата роля на НСЦРЛП в архитектурата на лекарственото снабдяване и здравната система в България“, организирана на 26 август от Българската асоциация по фармакоикономика/ISPOR Bulgaria Chapter. В дискусията представители на академичните среди, медицинската общност, фармацевтичния сектор и пациентските организации се обединиха около необходимостта специализираният капацитет на НСЦРЛП да бъде запазен и развиван. Повод за срещата е публичната информация за обсъждано закриване на Съвета като самостоятелен регулаторен орган и прехвърляне на функциите му към дирекция „Лекарствена политика“ на Министерството на здравеопазването.
Анета Драганова: За пациента това не е административен въпрос
В дискусията участва и Анета Драганова, председател на Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването (АПАЗ), която постави темата през най-важния за пациентите въпрос – как една подобна реформа ще се отрази върху реалния достъп до лечение.
„За пациентите няма особено значение как се нарича една структура и към кого административно е подчинена. Има значение дали лекарството, от което се нуждаят, ще стигне до тях навреме. Зад всяка процедура, всяка оценка и всяко решение на НСЦРЛП стои пациент, който чака лечение. Затова, преди да променим система с толкова пряко отношение към достъпа до терапии, трябва да знаем какъв проблем решаваме и как гарантираме, че пациентите няма да платят цената на административната реорганизация“, заяви Анета Драганова.
Според АПАЗ реформата на здравната администрация може и трябва да търси по-голяма ефективност, но икономията на административен ресурс не може да бъде самоцел, когато потенциалната цена е забавяне на достъпа до лекарства. Именно затова АПАЗ настоява преди подобна структурна промяна да бъдат публично представени функционалният анализ, оценката на въздействието и конкретните аргументи, които показват защо съществуващият модел трябва да бъде променен.
От едно решение може да зависи кога пациентът ще получи нова терапия
НСЦРЛП има ключова роля по пътя на лекарствата до българските пациенти. Съветът определя и регистрира цените на лекарствените продукти, извършва оценка на здравните технологии и взема решения, свързани с включването на терапии в Позитивния лекарствен списък и заплащането им с публични средства. Това означава, че работата му има непосредствено значение за пациенти с онкологични, редки, хронични и други тежки заболявания, които очакват достъп до нови възможности за лечение. По данни от годишния доклад на НСЦРЛП през 2025 г. Съветът е провел 47 редовни и 5 извънредни заседания, издал е 3272 решения и е разгледал 6317 процедури. След проведена оценка на здравните технологии в Позитивния лекарствен списък са включени 35 лекарствени продукта от 22 нови международни непатентни наименования. Зад тези числа обаче стоят конкретни хора. Именно затова според АПАЗ въпросът за бъдещето на НСЦРЛП трябва да бъде обсъждан не само като част от административната реформа, а като въпрос за сигурността и предвидимостта на достъпа до лечение.
България има резултати, които трябва да бъдат отчетени
По време на пресконференцията бяха представени и данни от доклад на ОИСР от 2024 г., според които към 1 април 2023 г. България е осигурявала публично реимбурсиране за 85% от изследваните показания на нови онкологични лекарства с висока клинична полза при рак на гърдата и белия дроб. Сред разглежданите 24 държави по-високи стойности са отчетени само в Германия – 100%, и Нидерландия – 92%, докато Швеция е на същото равнище като България – 85%. За пациентските организации тези резултати са още един аргумент, че преди да бъде разрушен или фундаментално променен съществуващ модел, трябва да бъде направена обективна оценка какво в него не работи, какво работи добре и какво рискуваме да загубим.
Рискът не е само административен
Участниците предупредиха, че при неподготвена структурна промяна съществува риск от загуба на институционална памет, разпокъсване на натрупаната експертиза и забавяне на процедурите по оценка, ценообразуване и реимбурсиране. НСЦРЛП разполага и с изграждана през годините цифрова инфраструктура – електронно подаване и проследяване на заявления, лекарствени регистри, исторически и машинночетими данни и автоматизиран обмен на информация с НЗОК. Затова евентуална реорганизация трябва да гарантира не просто къде административно ще бъдат преместени определени функции, а че нито една текуща процедура няма да бъде прекъсната или забавена и нито един пациент няма да чака повече заради реформата.
България е част и от общоевропейската система
НСЦРЛП представлява България в европейската Координационна група по оценка на здравните технологии и участва в четирите ѝ специализирани подгрупи. Само през 2025 г. експерти на Съвета са участвали в 69 международни срещи. На пресконференцията беше подчертано, че няма един задължителен европейски модел за институционалното организиране на оценката на здравните технологии. Независимо от избраната структура обаче трябва да бъдат гарантирани независимостта и безпристрастността на експертната оценка, прозрачността, управлението на конфликтите на интереси и устойчивият професионален капацитет.
АПАЗ: Първо покажете анализа, после променяйте системата
Позицията на АПАЗ е, че всяка институция може да бъде оценявана, подобрявана и реформирана. Но когато се предлага фундаментална промяна на структура, от чиито решения зависи достъпът до лекарства, редът трябва да бъде обратният на административната логика – първо анализ на проблема и последствията, след това решение за структурата.
„Не защитаваме институции заради самите институции. Защитаваме работещите механизми, които дават на пациентите предвидимост и достъп до лечение. Ако има по-добър модел, той трябва да бъде доказан с анализ и с ясни гаранции. Не можем първо да разрушим съществуващия и след това да проверяваме какви ще бъдат последствията“, подчерта Анета Драганова.
АПАЗ вече поиска от Министерството на здравеопазването по реда на Закона за достъп до обществена информация да предостави експертния функционален анализ, въз основа на който се предлага реформата, техническото задание и договора за изработването му, експертните становища, очаквания финансов ефект, предвижданите структурни промени и предварителните анализи за необходимите законодателни изменения. За пациентите критерият за успеха на реформата е прост – след нея достъпът до лечение трябва да бъде по-бърз, по-прозрачен и по-предвидим – никога по-труден.
