Знаете ли, че пациентите стават все повече, парите за тяхното здраве се увеличават, но все още системата не е чувствителна?

В България броят на пациентите с ревматични заболявания като ревматоиден артрит, псориатичен артрит и анкилозиращ спондилит непрекъснато нараства. Между 2020 и 2023 г. се отчита значително увеличение на амбулаторни процедури № 42 и № 38 с 57% и 60%, както и ръст от над 50% при пациенти по клинична пътека КП 90. Разходите за дейности по амбулаторни и клинични процедури се увеличават непропорционално на броя на пациентите. Между 2020 и 2023 г. разходите нарастват със 116%, докато броят здравноосигурени лица с ревматични заболявания се увеличава с 43%. Тази диспропорция показва, че здравната система изпитва сериозни трудности да поддържа финансово адекватно лечение за всички пациенти, което подчертава необходимостта от от по-добро управление на разходите.

Държавата губи пари от недобрата организация на здравните грижи за ревматоидните пациенти

Ревматичните заболявания водят до загуба на работоспособност. През 2023 г. загубените работни дни вследствие на ревматични заболявания възлизат на 89 000, което генерира икономически загуби от около 65 милиона лева. Най-големите загуби са свързани със серопозитивния ревматоиден артрит, който води до загуба на 35 773 работни дни и разходи за икономиката от над 2,6 милиона лева.

Пациентите си плащат, за да се лекуват, въпреки, че е безплатно

Пациентите понасят сериозно финансово бреме поради нуждата от лечение. Средният годишен личен разход на пациент възлиза на 1000 лв., а в случай на необходимост от медицинско изделие като изкуствена става, сумата може да надвиши 4500 лв. Пациентите са задължени на всеки шест месеца да преминават през административна процедура за подновяване на скъпоструващи медикаменти. Въпреки че ревматоидните заболявания засягат хора в цялата страна, експертни лекарски комисии (ЕЛК) са разположени само в пет града. Това налага редовно пътуване за голям брой пациенти, които са принудени да посещават комисии в София (55%), Пловдив (15%) и Варна (5%), Плевен и Бургас (25%). Непропорционалното разпределение на тези центрове ограничава достъпа до лечение и натоварва пациентите с допълнителни разходи. Според социологическо изследване, проведено от АПАЗ, сред пациенти повече от половината (55%) харчат до 100 лв. на всеки 6 месеца за транспорт, за да се явят пред експертни лекарски комисии, докато при 10% тези разходи надхвърлят 200 лв. В допълнение, средногодишните лични разходи за лечение на един пациент възлизат на около 1000 лв., а при необходимост от медицински изделия те достигат до 4500 лв. За мнозина тези разходи представляват непосилна тежест, тъй като над 86% от анкетираните пациенти имат месечен доход под 2000 лв.

И все пак лечението си остава скъпо…

Високата цена на биологичните терапии е сериозен проблем, въпреки частичното покриване на разходите от НЗОК. През 2023 г. около 18 000 здравноосигурени лица получават терапия, заплатена частично от НЗОК, но разходите се допълват от фармацевтични компании с 33 милиона лева, за да могат пациентите да получат терапиите без допълнителни разходи. Нарастващите нужди от лекарства и ограниченията на бюджета поставят под риск устойчивостта на този модел, апелират пациентските организации.

Проучване сред 37 държави, проведено от Организацията на пациентите с ревматологични заболявания (ОПРЗБ) в България показва, че България е сред страните с най-нисък достъп до иновативни терапии за ревматологични заболявания. Тази ситуация поставя българските пациенти в неравностойно положение спрямо пациенти от други европейски държави, които имат по-добър достъп до същото лечение.

Как може да стане по-добре?

Препоръки на АПАЗ и ОПРЗБ:

  • Всеки ревматолог в страната следва да изпълнява амбулаторна процедура № 42, с цел осъществяване на ефективен контрол на заболяването при пациентите си с ревматични заболявания. По този начин ще се спести безкрайното пътуване на пациентите до установените към момента експертни лекарски комисии (ЕЛК).
  • Увеличаване броя на ЕЛК, за да се постигне равномерно териториално покритие в страната. Понастоящем ЕЛК са концентрирани в едва 5 града на територията на България.
  • Да се оптимизират средствата на НЗОК, така че да се гарантира лесен и своевременен достъп до диагностика, лечение с иновативни медикаменти и изделия за ревматично болните в България.
  • Електронната рецепта да следва продължителността на Протокола за скъпоструващо лечение.
Когато чслата говорят…

Акценти от доклада „Икономически измерения на пътя на пациента и достъпа до антиревматични лекарствени продукти”:

  • Между 2020 и 2023 г. броят на отчетените амбулаторни и клинични процедури, отнасящи се до лечението, наблюдението и проследяването на терапията при ревматоидни заболявания № 42 нараства с 57%, а тези на № 38 с 60%.
  • Увеличението на клиничните пътеки по КП 90 също е значително, като броят напациентите, преминали по тази пътека, се увеличава от 9677 през 2020 г. до 14 988 през 2023 г., което е ръст от над 50%.
  • Между 2020 г. и 2023 г. броят здравноосигурени лица, преминали през дейности, нараства с 43%, докато разходът за дейностите по клинични и амбулаторни процедури нараства непропорционално със 116%.
  • В България ревматоидният артрит води до загуба на 18 DALY на 100 хиляди души население, като честотата на това заболяване е 627 случая на 100 хиляди души население.
  • През 2023 г. загубените работни дни, вследствие на ревматични заболявания, възлизат на около 89 000, което води до преки икономически загуби в размер на около 65 милиона лева за държавното осигуряване и икономиката.
  • Среднопретегленият личен разход на пациент е близо 1000 лв. годишно, допълнително към това се включват над 3500 лв. в случай на нужда от медицинско изделие.
  • През 2023 г. броят на здравноосигурените лица, които използват лекарствена терапия за лечението на ревматични заболявания частично заплатена от НЗОК, възлиза на приблизително 18 хил. пациенти, което е увеличение с около 30% в сравнение с 2020 г. В допълнение към това, фармацевтичните компании доплащат разликата от 33 млн. лв. до крайната цена, за да може продуктът да бъде „безплатен“ за пациента.
  • Съществува належаща нужда от по-улеснен достъп до терапия, която в останалитедържави се предписва от всеки лекар с придобита специалност.

Данни от проведено полустандартизирано социологическо изследване по метода лице в лице и телефон сред 1000 пациенти с ревматични заболявания от членската маса на АПАЗ:

  • Пациентите срещат административни трудности и голяма част споделят, че финансовите разходи представляват тежест за тях.
  • Пациентите посочват редица проблеми, които усложняват техния път на лечение, като сред най-съществените се очертават следните: продължителното чакане в коридора при посещението на експертна лекарска комисия – 18%; пътуването – 17%, комплексен административен път – 12,2%, кратък период на валидност на протоколите – 9,3%.
  • Поради задължителността на посещение на ЕЛК за продължение на лечението със скъпоструващи лекарства, пациентите пътуват, продължително чакат в коридора, отсъстват от работа, ангажират придружител на всеки 6 месеца в живота си.
  • Трудният административен път се усложнява допълнително поради това, че след иницииране и одобрение на електронния протокол за скъпоструваща терапия, се налага пациентът да планира преглед при личен лекар, чиято единствена цел се свежда само до генериране на електронна рецепта. За да е още по-комплексно, същата електронна рецепта не дублира валидността на електронния протокол. Към момента, при издаване на 6-месечен протокол се налага двукратно посещение при личен лекар за издаване на 3-месечна електронна рецепта, съответно заплащане на две потребителски такси.
  • Излишните усилия се обуславят от факта, че на пациентите се налага да осъществят лична среща с личния лекар, за да получат рецептата си, вместо тя да бъде генерирана по автоматично, след като продължението на лечението е одобрено.
  • 55% от пациентите посочват, че разходите за посещение на експертна лекарска комисия възлизат на до 100 лв. (основно транспортни разходи) от месечния им бюджет, а за 10% тези разходи надхвърлят 200 лв. В контекста на хроничните заболявания, които изискват постоянен мониторинг, тези суми представляват сериозна финансова тежест за пациентите.
  • Годишният разход на пациент възлиза на 1000 лв. годишно (980 лв.), а в нередки случаи същият достига до 4500 лв.
  • При 86% от пациентите брутният месечен доход възлиза на под 2000 лв. т.е. за мнозинството от хората, страдащи от ревматични заболявания, имат допълнителните разходи по лечението заемат значителна част от бюджета на домакинството.
  • Съгласно настоящите изисквания на НЗОК, пациентите с ревматични заболявания от цяла България се очаква да преминат през ЕЛК в 5 града. На база на проведените интервюта, ето как изглежда процентното разпределение към момента: 55% от пациентите посещават такава в София, 15% в Пловдив и 5% във Варна. Останалите 25% от пациентите са разпределени между ЕЛК в Плевен и Бургас.

Поради финансова невъзможност да заделят средства за транспорт, редица пациенти се лишават от възможността за съвременно лечение. Значителен е процентът на пациентите, които са започнали лечението си, но го прекъсват поради невъзможност да финансират допълнителните разходи.

Новини за инициативата