Високата цена на биологичните терапии е сериозен проблем, въпреки частичното покриване на разходите от НЗОК. През 2023 г. около 18 000 здравноосигурени лица получават терапия, заплатена частично от НЗОК, но разходите се допълват от фармацевтични компании с 33 милиона лева, за да могат пациентите да получат терапиите без допълнителни разходи. Нарастващите нужди от лекарства и ограниченията на бюджета поставят под риск устойчивостта на този модел, апелират пациентските организации.

Проучване сред 37 държави, проведено от Организацията на пациентите с ревматологични заболявания (ОПРЗБ) в България показва, че България е сред страните с най-нисък достъп до иновативни терапии за ревматологични заболявания. Тази ситуация поставя българските пациенти в неравностойно положение спрямо пациенти от други европейски държави, които имат по-добър достъп до същото лечение.

Акценти от доклада „Икономически измерения на пътя на пациента и достъпа до антиревматични лекарствени продукти”:

• Между 2020 и 2023 г. броят на отчетените амбулаторни и клинични процедури, отнасящи се до лечението, наблюдението и проследяването на терапията при ревматоидни заболявания № 42 нараства с 57%, а тези на № 38 с 60%.
• Увеличението на клиничните пътеки по КП 90 също е значително, като броят напациентите, преминали по тази пътека, се увеличава от 9677 през 2020 г. до 14 988 през 2023 г., което е ръст от над 50%.
• Между 2020 г. и 2023 г. броят здравноосигурени лица, преминали през дейности, нараства с 43%, докато разходът за дейностите по клинични и амбулаторни процедури нараства непропорционално със 116%.
• В България ревматоидният артрит води до загуба на 18 DALY на 100 хиляди души население, като честотата на това заболяване е 627 случая на 100 хиляди души население.
• През 2023 г. загубените работни дни, вследствие на ревматични заболявания, възлизат на около 89 000, което води до преки икономически загуби в размер на около 65 милиона лева за държавното осигуряване и икономиката.
• Среднопретегленият личен разход на пациент е близо 1000 лв. годишно, допълнително към това се включват над 3500 лв. в случай на нужда от медицинско изделие.
• През 2023 г. броят на здравноосигурените лица, които използват лекарствена терапия за лечението на ревматични заболявания частично заплатена от НЗОК, възлиза на приблизително 18 хил. пациенти, което е увеличение с около 30% в сравнение с 2020 г. В допълнение към това, фармацевтичните компании доплащат разликата от 33 млн. лв. до крайната цена, за да може продуктът да бъде „безплатен“ за пациента.
• Съществува належаща нужда от по-улеснен достъп до терапия, която в останалитедържави се предписва от всеки лекар с придобита специалност.

Данни от проведено полустандартизирано социологическо изследване по метода лице в лице и телефон сред 1000 пациенти с ревматични заболявания от членската маса на АПАЗ:

• Пациентите срещат административни трудности и голяма част споделят, че финансовите разходи представляват тежест за тях.
• Пациентите посочват редица проблеми, които усложняват техния път на лечение, като сред най-съществените се очертават следните: продължителното чакане в коридора при посещението на експертна лекарска комисия – 18%; пътуването – 17%, комплексен административен път – 12,2%, кратък период на валидност на протоколите – 9,3%.
• Поради задължителността на посещение на ЕЛК за продължение на лечението със скъпоструващи лекарства, пациентите пътуват, продължително чакат в коридора, отсъстват от работа, ангажират придружител на всеки 6 месеца в живота си.
• Трудният административен път се усложнява допълнително поради това, че след иницииране и одобрение на електронния протокол за скъпоструваща терапия, се налага пациентът да планира преглед при личен лекар, чиято единствена цел се свежда само до генериране на електронна рецепта. За да е още по-комплексно, същата електронна рецепта не дублира валидността на електронния протокол. Към момента, при издаване на 6-месечен протокол се налага двукратно посещение при личен лекар за издаване на 3-месечна електронна рецепта, съответно заплащане на две потребителски такси.
• Излишните усилия се обуславят от факта, че на пациентите се налага да осъществят лична среща с личния лекар, за да получат рецептата си, вместо тя да бъде генерирана по автоматично, след като продължението на лечението е одобрено.
• 55% от пациентите посочват, че разходите за посещение на експертна лекарска комисия възлизат на до 100 лв. (основно транспортни разходи) от месечния им бюджет, а за 10% тези разходи надхвърлят 200 лв. В контекста на хроничните заболявания, които изискват постоянен мониторинг, тези суми представляват сериозна финансова тежест за пациентите.
• Годишният разход на пациент възлиза на 1000 лв. годишно (980 лв.), а в нередки случаи същият достига до 4500 лв.
• При 86% от пациентите брутният месечен доход възлиза на под 2000 лв. т.е. за мнозинството от хората, страдащи от ревматични заболявания, имат допълнителните разходи по лечението заемат значителна част от бюджета на домакинството.
• Съгласно настоящите изисквания на НЗОК, пациентите с ревматични заболявания от цяла България се очаква да преминат през ЕЛК в 5 града. На база на проведените интервюта, ето как изглежда процентното разпределение към момента: 55% от пациентите посещават такава в София, 15% в Пловдив и 5% във Варна. Останалите 25% от пациентите са разпределени между ЕЛК в Плевен и Бургас.

Поради финансова невъзможност да заделят средства за транспорт, редица пациенти се лишават от възможността за съвременно лечение. Значителен е процентът на пациентите, които са започнали лечението си, но го прекъсват поради невъзможност да финансират допълнителните разходи.