Икономическата тежест от хроничната уртикария в България достига 39,2 млн. лв. годишно, като основна причина за високите разходи е отклонението от международните стандарти в лечението. Това бе основният извод, представен по време на среща, на която експерти и пациенти обсъдиха резултатите от ново изследване за икономическите ефекти на заболяването.

Според анализа хроничната уртикария представлява сериозен медицински, социален и икономически проблем. Заболяването се среща при около 0,5% от възрастното население, или приблизително 26 000 души, като 70% от тях получават реална диагноза. Проф. д-р Жана Казанджиева припомни, че състоянието се характеризира с продължаващи повече от шест седмици повтарящи се сърбящи обриви, които значително нарушават живота на пациентите.

По думите на д-р Симеон Узунов заболяването оказва силно влияние както върху физическото, така и върху емоционалното състояние, като често води до тревожност, депресия и нарушения на съня.

Анета Драганова, председател на Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването, допълни: „Проблемите на пациентите не се познават в дълбочина.“.

Анализът, представен от д-р Георги Славчев, показва, че от общата икономическа тежест 23,8 млн. лв. са преки разходи за лечение и грижи, а 15,4 млн. лв. са загуби от намалена продуктивност. Една от основните причини за високите разходи е, че реалната терапевтична практика в страната се разминава с международните стандарти.

Проф. д-р Мария Стаевска обясни, че забавянето на диагнозата може да продължи до две години, като пациентите посещават средно пет различни специалисти, а личните им разходи за изследвания достигат 6,3 млн. лв. годишно.
След поставяне на диагноза често се прилагат терапии, които не са достатъчно ефективни. Това води до рецидиви, употреба на кортикостероиди и допълнителни рискове. Достъпът до съвременни биологични терапии у нас остава ограничен поради липса на финансиране от НЗОК. „Българският лекар знае как се лекува уртикария. Въпросът е дали може да практикува лечението… Единствената държава, в която пациентите заплащат лечението за хронична уртикария е България“, заяви проф. д-р Развигор Дърленски.

Експертите подчертаха, че модерното лечение има икономическа възвръщаемост от „236%“. Това означава, че инвестицията в по-добър контрол на заболяването намалява общата тежест за обществото и повишава продуктивността на пациентите.
По време на дискусията специалисти като доц. д-р Гриша Матеев, проф. д-р Снежина Василева и проф. д-р Тодор Попов подчертаха нуждата от национална програма, която да обхваща навременна диагностика, използване на второ поколение антихистамини, ограничаване на кортикостероидите, ранно въвеждане на биологична терапия и осигуряване на финансиране от НЗОК.

Събитието завърши с послание за обединение.

Проф. д-р Георги Христов заяви: „Ако ние всички заедно – пациенти, фармацевтични компании, специалисти, пациентски организации – работим в тази насока, ще постигнем това, което искаме. Съвременни продукти, широко достъпни за всички, а не само за тези, които имат възможност да си ги позволят“.