Втора година по ред темата с финансирането на биомаркерната диагностика не намира своето решение. Обясненията за това са разнопосочни и понякога взаимно изключващи се. Сега обаче, изведнъж се оказа, че сякаш има лъч надежда в тунела и с малко усилие и чуваемост нещата може да се решат по време на преговорите между НЗОК и БЛС за новия Национален рамков договор.
Първата генетична лаборатория, която има договор със Здравната каса биомаркерна диагностика у нас вече е факт. Това стана ясно на пресконференция по темата, която бе организирана от 7 пациентски и лекарски организации – СРБЗ, БАЗП, АПОЗ, „Една от 8“, „Мостове“, СОНМ. И новината определено вдъхва надежда, че безплатната биомаркерна диагностика по каса не е толкова невъзможна.
От миналата година в страната има създадена амбулаторна процедура (Апр 43), по която здравната каса трябваше да плаща биомаркерната диагностика на пациентите с онкологични заболявания. Тези изследвания са изключително важни, тъй като на тяхна база онколозите трябва да изберат медикаментозната терапия за лечение. Без подобни изследвания, те работят на сляпо, а терапията може да се окаже неефективна.
За съжаление досега нямаше нито една лаборатория, която да е сключила договор със здравната каса за финансирането им. Причините за това никой не успя да назове и аргументира ясно. Според МЗ нямаше причини да не се работи по Апр 43, според НЗОК трябваше да се създаде още една процедура, според пациентските организации трябваше да се смени подхода, а от БЛС настояваха, че фармацевтичните фирми трябва да плащат за тези изследвания. Така досега тези изследвания, които струват от 200-300 лв. до 5000 лв., се финансират частично само от фармацевтичните компании или от пациентите, ако имат средства.
Сега обаче се оказа, че вече нищо не е такова, каквото беше и вече има генетична лаборатория, която е сключила договор с НЗОК за извършване на биомаркерна диагностика по Апр 43. Генетичната лаборатория към „Полимед“ от съвсем скоро има сключен договор, обяви днес д-р Любомир Балабански. Той каза, че вече са направени изследвания на десетина души и се очакват и плащанията на касата за тях.
Въпреки това темата с финансирането на биомаркерите от здравната каса не е закрита. Причината е, че има още доста
въпроси, които очакват своето решение, за да може процедурата да стане по-широко използваема от една страна, а от друга да се гарантира, че няма да има злоупотреби с нейното приложение, заедно с това на новата процедура, която се създаде – Апр 50 за цялостно геномно секвениране – NGS.
За да се случи това, най-важно е да се прецизират критериите, по които лечебните заведения ще могат да сключват договор с НЗОК, както и тези, по които ще се подбират пациентите за самите изследвания. Ние работим със здравната каса, сключването на договор отне много време и беше нужно да се покрият много изисквания, каза д-р Балабанкси. Сред тях не е само наличието на определен висококвалифицирани персонал, но и сертификация по ISO например. Според специалистите подобни критерии са нужни, но вероятно някои от тях биха могли да бъдат заменени с по-достъпни за изпълнение, като например наличе на вътрешен и външен контрол.
Още по-сериозният въпрос обаче е да се определят критерии за това кои пациенти на какъв тип биомаркерна диагностика трябва да се подлагат. Масовата биомаркерна диагностика трябва да се извършва по Апр 43, където се правят единични диагностични, прогностични и предиктивни изследвания. За тази цел обаче трябва да се добавят още кодове на диагнози, обясни д-р Росица Кръстева. В същото време цялостното геномно секвениране е нужно за доста по-тесен сегмент от пациенти, при които има нужда от допълнителни уточнявания. Това означава, че Апр 50 трябва да е последваща и да има ясни критерии кои пациенти подлежат на нейното прилагане.
Това са около 20% от всички новодиагностицирани случаи, смята адв. Пламен Таушанов от АПАЗ. Специалистите са категорични, че това ясно разделение на приложението на двата вида изследвания трябва да се направи, за да има смисъл за пациентите и за да не се натоварва финансово НЗОК. Единичните маркери са от порядъка на няколко стотин лева, докато цялостното геномно секвениране е около 5 хил. лв. и не винаги е нужно.
Пациентите обаче не са оптимисти.
Колкото и малко да е нужно, за да тръгне биомаркерната диагностика – промени в критериите на Апр 43 и адекватни критерии в новата Апр 50, те са скептично настроени. Причината е, че миналата година вече настояваха за подобни изменения, но винаги срещаха контра не от кого да е, а от съсловната организация на медиците, която би трябвала сама да настоява за подобряване на биомаркерната диагностика в името на качествената медицина и болните хора. Още при предния анекс предложихме да се добавят повече кодове в Апр 43, но БЛС и НЗОК не приеха това, каза адв. Силвия Величкова от СРБЗ. И добави, че тази година се надяват това да се поправи.
Онколозите също не са сигурни, че това ще се случи и то точно заради колегите им от съсловната организация. Експертните бордове на БЛС могат да поискат да се добавят тези кодове в Апр, ние изпратихме писмо до тях, но на този етап отговорът е мълчание, каза д-р Марчела Колева. Така заради неразбирането или съпротивата на една група хора, облечени с власт, финансирането на биомаркерите може да зацикли още една година.
Тогава вместо пет лаборатории в страната, колко според експертите имат потенциал да правят тази диагностика и колкото са нужни, с касата ще работят само една-две или нито една. И ако първата хипотеза на недостатъчност е непопулярна, то втората – на липса изобщо на възможност за безплатна диагностика, е еретична. Защото без биомаркери, няма смисъл от лечение, а колцина са хората, особено в тази тежка ситуация на научаване на подобна диагноза, които имат възможността и силите да намерят нужните средства. И това ли всъщност трябва да е резултатът от солидарната зравноосигурителна система – пълна и безпощадна обреченост.